Критика на чистия разум

14 Май 2008 / 13:55  |  Автор: philosophy  |   | Категория: Наука  | Рубрики: Философски опити

         В своите изследвания основоположникът на немската класическа философия Имануел Кант намира доопитни (априорни) елементи във всяко знание – формите на сетивния наглед (пространство и време) и форми на мисленето (категориите на разсъдъка и идеите на разума). Кант разделя съществуването на две: неща сами по себе си и явления, като познаваеми са само явленията, а нещата сами по себе си са непознаваеми. Поради това, че явленията не съвпадат с нещата сами по себе си, човешкото познание е безгранично. Кантовите „обекти” не съществуват като зависещи от мислещите наблюдатели. Теориите на Кант довеждат до възникването на две основни школи (течения) във философията – кантианство и неокантианство.

          Имануел Кант (1724-1804) е немски философ и учен, положил началото на немската класическа философия. Кант прави оригинален и добре аргументиран опит да обоснове възможността на знанието и морала. Характерни черти за Кантовата философия са силата, проницателността и сложността за неговата мисъл, които ярко личат в труда му “Критика на чистия разум”. Като изключим евентуално Платоновия диалог “Държавата”, това е най-същественото философско съчинение изобщо (McGreal. Great Thinkers of the Western World, стр. 1013). За някои автори Кант е въплъщение на Просвещението и един от най-влиятелните мислители в историята на западната философия. Много автори го определят като най-задълбочения от философите на своята съвременност, като същевременно за него се твърди, че е и най-труден за разбиране. Дори студенти, изучавали Кант през 1786 година, когато истинска “Кантова треска” била обхванала немските университети, казвали, че за да се разбере Кантовата “Критика на чистия разум”, трябва да прекараш в университета най-малко 30 години. 

         За Кант е известно, че познавал изключително философската традиция. Еднакво близки за него са и рационалистите като Декарт и Спиноза, и емпириците като Лок, Бъркли и Хюм. И докато рационалистите смятат, че основата на цялото човешко познание е в съзнанието на хората, а емпириците, че цялото знание за света е следствие от сетивния опит, то според Кант всички са отчасти прави и отчасти грешат. Според него както усещанията, така и разумът играят важна роля в човешкото познание за света, като в ума съществуват предпоставки, които слагат отпечатък върху опита. 

       Голяма част от основните идеи на Кант, които живеят векове след смъртта му, са представени в „Критика на чистия разум”. Това са: въпреки че цялото знание започва от опита, то не възниква от опита; познанието на подредения свят е възможно чрез допълнителната дейност на сетивата и ума; материята на човешкия опит се дължи на сетивата, а формата й се допълва от ума; светът, който познаваме, е свят на явления, човек не знае нищо за нещата в себе си; вярата в бог е постулат на практическия разум. 

       Биографични данни за Кант 

       Имануел Кант е роден на 22 април 1724 година в Кьонигсберг, Източна Прусия. Произхожда от много религиозно и бедно семейство, което го изпраща в енорийско училище. На 16-годишна възраст влиза в Кьонигсбергския университет, където изучава физика, естествени науки, математика и философия, завършва след шест години. След смъртта на баща си прекарва осем години като частен учител в домовете на различни богати семейства в Източна Прусия. През 1755 година, когато се връща в университета, защитава докторат по естествени науки. Кант е първият голям философ, който получава университетско образование, първият който е назначен в университет като преподавател. Петнадесет години изнася лекции главно по философия, математика и области от естествените науки като нещатен доцент. Става професор на 46-годишна възраст – длъжността заема до смъртта си. За Кант е известно, че организира деня си според строга програма, която била толкова стриктна, че кьонигсбергските домакини си сверявали часовниците по неговите разходки. Излизанията му в чужбина са рядкост. „Трудно е да се разкаже житейската история на Кант, защото той няма нито живот, нито история”, заявява Хайнрих Хайне. 

        Неговите главни философски писания датират от сравнително късния период от живота му, бидейки професор. Главните му произведения са “Критика на чистия разум (1781, 1787), “Въведение към всяка бъдеща метафизика, която може да се представи като наука” (1783), “Основи на метафизиката на нравите” (1785, 1786), “Критика на практическия разум” (1788), “Критика на способността за съждение” (1790), “Религия в границите само на разума” (1793), „Антропология от прагматична гледна точка” (1796), “Логика”, “Към вечния мир”, „Всеобща естествена история и теория на небето“ и др. 

         Жизненият път на Имануел Кант приключва, когато той е на 80-годишна възраст, на 12 февруари 1804 година, в родното му място – Кьонигсберг, Източна Прусия. В последния му път го съпровождали тълпи студенти и граждани, църковни камбани, а също и променената според случая Кантата, написана за смъртта на Фридрих II (1786). Гробът на Кант е единствената постройка в центъра на днешния Калининград, по чудо преживяла Втората световна война. 

         Философското наследство на Кант 

         Основната философска доктрина на Кант е трансцеденталния идеализъм. Неговите най-известни съчинения са „Критика на чистия разум“ и „Критика на способността за съждение“. Една от централните теми в работите на Кант е темата за човешката свобода – свободата да мислиш свободно, в синхрон със себе си, и свободата на изразяване на мисълта, свободата на човека от готовите предписания. Той оказва голямо влияние върху философията на романтизма и на идеализма през 19 век и работите му са отправна точка за Хегел. Кант се приема за родоначалник на немската класическа философия. Във „Всеобща естествена история и теория на небето“ той излага хипотеза за произхода на Слънчевата система, с която нанася удар на метафизичния възглед за света. От 1770 година с така наречената философия на критиката Кант се обявява срещу догматизма на умозрителната метафизика. Според него обективно съществуват „неща в себе си“, които действат върху сетивата и пораждат хаос на усещанията, поставяни в ред от априорни форми на сетивността (пространството и времето) и от 12 категории на разсъдъка. Поставя началото на диалектическия метод, доразвит от Фихте, Шелинг и Хегел. В няколко труда и съчинения с център „Критика на чистия разум“ Кант развива и учението логика, като разграничава обикновена или обща (формална) и трансцедентална логика. Етическата система на Кант в труда му „Критика на практическия разум“ е основана върху понятието дълг. Теориите на Кант довеждат до възникването на две основни школи (течения) във философията – кантианство и неокантианство. 

       “Критика на чистия разум” 

         Три основни въпроса поставя Кантовата философия: какво мога да позная; какво трябва да правя; на какво мога да се надявам. Opus magnum на Кант – „Критика на чистия разум”, отговаря на първия въпрос. За пръв път Кантовата “Критика на чистия разум”, където са застъпени гносеология и метафизика, е издадена през 1781 година. Преработеното издание излиза през 1787 година. В първото издание на Критиката мисълта на Кант е тежка и усложнена, а някои автори определят изложението като мъчително поради особеностите на Кантовия език и стил. В предговора към второто издание Кант изрично отбелязва Критиката като “трактат върху метода, не като система на самата наука”. Този критически метод е бил разработен и изложен още в първото издание на Критиката. С този метод Кант изследва разума като теоретически – за да установи принципите на метафизическото познание на природата. Разглежда го и като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. За него мисленето и познанието са различни, като мисленето е компонент на съзнанието. 

        Идеи 

        Сетивната способност на човека според Кант създава хаос от възприятия, в които се създава ред с помощта на субективните форми на съзерцанието – времето и пространството. Така се получава предметът на сетивността. Начинът на познание на предметите е трансцедентален, а трансцеденталното при Кант е свързано именно с границите на човешкия разум – до колкото могат да участват сетивата, дотолкова човек може да се надява на познание. “....философията се състои тъкмо в това – да познаваме границите си...” (Кант. Критика на чистия разум, стр. 666). Кант посочва, че съществуват ясни граници на човешкото познание, очертани от очилата на разума. Светът на опита е продукт на човешкото мислене. Познанието е синтез от материала, който идва отвъд, и категориите с априорен характер. Никое от петте човешки сетива не дава впечатление за проникващия навсякъде поток на времето. Организираната структура на знанието е резултат от градивната дейност на ума. Когато умът приеме сетивния материал, той едновременно с това започва да организира първичните данни в стройни структури или обекти в единно цяло. Кант гледа на ума като на дейност – трансцедентално единство на аперцепцията. С „трансцедентално” Кант изразява две неща: първо въпросната дейност не е емпирично наблюдаема – човек не може да види как умът му обработва сетивните възприятия; второ – тази дейност е необходимо условие за подреден опит. Ако тя не бе възникнала, нямаше да получим опит за света. Тази дейност на организиране на сетивните данни представлява процес на синтеза. Когато човек свързва или би могъл да свърже даден предмет с цялостния си опит за формиране на понятието за света, това не става чрез възприятия, които донасят само отделни усещания. Именно тази необходима способност Кант нарича аперцепция, за да я разграничи от сетивната перцепция. Тя се извършва от ума. Суровите данни, от които е изграден светът, се доставят от сетивата, а те не представляват за ума външни независими реалности. Кант често говори за външния свят като „трансцедентален”, изразявайки с това, че той лежи евентуалния човешки опит и знание. 

         Когато си задава въпроса как е възможно познанието, той разделя битието на две области – нещата сами по себе си (непознаваемите неща, които не са достъпни за човешките сетива) и явленията (всичко, което човекът възприема). Нещата сами по себе си въздействат върху сетивата, които пък им налагат своя отпечатък и ги превръщат в редоположени (пространствени) и следващи едно след друго (времеви) неща. По този начин сетивата са нещо като очила, през които човек гледа, и които не могат да бъдат свалени, те са дадени по природа. Човекът не може да знае дали тези очила имат диоптър, дали не са оцветени в някакъв цвят, който спонтанно се наслагва върху предметите извън нас. Именно пространството и времето са такива очила. Например човекът има сетивен наглед за себе си, представата му за него е времево-пространствена, от което следва, че представата на човека за неговия Аз, не е човекът сам по себе си – Кантово твърдение, с което по-късно Фихте не се съгласява. Преди човек да опознае нещо, то се възприема като феномен на времето и пространството, а времето и пространството според Кант са част от човешкия живот и не съществуват извън нас самите. 

         Интелектът има две форми – разсъдък и разум. Разсъдъкът (или трансцеденталната аналитика) е способността да се мисли чрез категории като причина, следствие, реалност), като категориите точно прилягат на опита. Разсъдъкът собствено представлява съдържателна работа върху сетивни данни. Разумът (или трансцеденталната диалектика) е способността да се мисли с идеи – душа, свят, Бог – идеи, които надхвърлят човешкия опит. Категориите и идеите могат да се определят като очила на интелекта, които също не могат да бъдат свалени, те са като мисловен инструментариум. Кант твърди, че не само съзнанието се съобразява с нещата, но и нещата се съобразяват със съзнанието. Самият Кант нарича това Коперников поврат във въпроса за човешкото познание. С това наименование се има предвид, че разсъжденията са точно толкова нови и радикални спрямо традиционните, колкото и твърденията на Коперник, че Земята се върти около слънцето, а не обратното. С тази метафора сам Кант описва намерението на философското си дело; с тази метафора философите си служат винаги, когато става въпрос за радикална промяна в познавателните нагласи. 

         Според Кант законът за причинността, за който Хюм казвал, че хората не могат да го познаят, е съставна част на човешкия разум. Хюм твърди, че човекът вижда необходима причинна зависимост зад всички природни процеси само въз основа на навика си. При Кант законът за причинността е винаги и абсолютно валиден, просто защото човешкият разум разглежда всичко, което се случва като отношение между причина и следствие. Интересен начин, за да се разбере схващането на Кант за причинността е примерът, който е използван в “Светът на Софи”. Там философът Алберто казва на 14-годишната Софи да си представи, че в стаята лежи котка и към нея се търкулва топче. Котката ще тръгне по топчето. А ако Софи лежи на мястото на котката, тя ще погледне откъде идва топчето. И се обяснява, че човекът неизменно търси причината за всяко събитие. Законът за причинността следователно е неделима част от човешкото устройство според Кант. Докато Хюм смята, че човек нито може да изпита, нито да докаже природните закони, Кант вярвал, че ще докаже абсолютната валидност на природните закони, като разкрие, че в действителност става дума за човешкото познание. И тук той отбелязва, че разумът у едно дете не е напълно развит, защото то още не може да служи с усещанията си. Кант нарича материал на познанието външните условия, за които човек не може да знае нищо, преди да ги усети. От друга има вътрешни условия в самия човек – например възприемането на всичко като събитие във времето и пространството и освен това като процеси, подчиняващи се на неизменен закон за причинната връзка, наречено форма на познанието. 

        Според разбирането си за възможностите на човешкото познание Кант е агностик, тъй като отрича, че то може да достигне до същността на нещата. Разликата, която Кант прави между нещата сами по себе си или “в себе си” и “нещата според нас” е най-важният му принос към философията. Човекът никога няма да разбере какви са нещата “в себе си”, може да знае само какви се явяват пред него. Философ като Кант не подминава и въпроси, задавани и преди него, като безсмъртна ли човешката душа, съществува ли бог, дали природата е съставена от неделими най-малки частици и дали Космосът е краен или безкраен. Той смята, че човек никога не може да добие сигурно знание за тези неща. По тези големи философски проблеми според Кант разумът действа извън границите на това, което хората са способни да опознаят. Когато човек се запита как е произлязъл светът, разумът не може да обработи сетивен материал, не притежава опит, на който да се опре. Човек никога не може да има сетивен опит за цялата действителност, от която той е само частица. Човешкият разум не е в състояние да отсъди за много неща, тъй като не може да ги “обхване”. Например много философи определят свободата на човека като една от неговите най-важни характеристики. Срещат се и мислители, стоиците и Спиноза, които пък заявяват, че всичко в света се случва според необходимите природни закони. В този случай Кант смята, че разумът на човека не е способен да отсъди със сигурност. Тук може да се направи разграничение между осезаемия и свят и светът на нещата в себе си – „ноумен” (идеалистически възглед за непознаваемата същност, „вещта сама в себе си”, във философията на Кант). Човек не може да получи знания за нещата в себе си, които съществуват независимо във физическия свят. 

        Кантовото разбиране за бог 

        Според Кант с разума си човек не може да докаже и съществуването на бог. Ако според Декарт трябва да има бог заради идеята за съвършено същество, а според Аристотел и Тома Аквински – защото за всичко трябва да има първопричина, то Кант отхвърля и двете становища. Неговото гледище е, че нито разумът, нито опитът могат да дадат сигурна основа за твърдението, че има бог. При Кант бог е вместен в нравственото, той е горната граница на разума. Религиозната вяра изпълва пространството, където не могат да достигнат опитът и разумът. С това си гледище по своеобразен начин Кант, който е протестант, „спасява” християнството. От времето на Реформацията характерна черта на протестантското християнство е, че се опира на вярата. След началото на Средновековието католическата църква клони повече към разума, който да бъде опора на вярата. Кант обаче смята три предпоставки за задължителна основа на човешката нравственост – че душата на човека е безсмъртна, че съществува бог и че човек притежава свободна воля. В противовес на Декарт Кант изрично изтъква, че не разумът го води към тези изводи, а вярата. Той определя вярата в безсмъртната душа, в бога и в свободната воля на хората като практически постулати – нещо, което трябва да се твърди в името на човешката „практика”, следователно заради постъпките и нравствеността на хората. „Морално необходимо е да се предположи съществуването на бог”, казва той. Твърдо убеден в силата на разума, той въпреки това признава и важната роля на чувствата в човешкия живот.

        Разликата, която Кант прави между нещата сами по себе си или “в себе си” и “нещата според нас”, е най-важният му принос към философията. Много от идеите си Кант доразвива в следващата Критика – „Критика на практическия разум”. В няколко труда и съчинения с център „Критика на чистия разум“ Кант развива и учението логика, като разграничава обикновена или обща (формална) и трансцедентална логика. Кантовият „обективен” свят е според нашите обикновени представи за реалността всъщност „субективен” свят. Кант приема това, по тази причина той смята философията си по-скоро за форма на метафизичен идеализъм, отколкото за реализъм. „След Кант човекът знае, че дължи своя ренесанс не на Бога, а на самия себе си. Автономията е тема на антропологията на Кант, на неговата философия на морала, на критическата му теория на познанието. Автономията е в основата на живота и мислите на този философ на модерността”, пише в 12-ия си брой от 2004 година списание „Лик”. „Ако един народ е решил да напусне острова, на който живее, и трябва да убие последния осъден на смърт престъпник, защото иначе ще пренесе вината със себе си в новата родина… Това е Кант”, пък пише писателят и филмов режисьор Александер Клуге. 

        Така описан многоликият представител на немския идеализъм, убеждава, че може би си струва да прекараш 30 години в университета, за да разбереш „Критика на чистия разум”. А след като я разбереш, да прекараш още колкото е необходимо, за да се запознаеш и най-малко с етиката му. 

        Литература: 

1. Кант, И. Критика на чистия разум, прев. Цеко Торбов, София, 1967. 

2. Кант, И. Критика на практическия разум, Изд. БАН, София, 1974. 

3. Колев, И., Пожарлиев Р. Философия. Задължителна подготовка – 11 клас, Изд. “Анубис”, София, 2006. 

4. Колев, И., Гочева, Д., Паницидис, Х. Философия. Хронологична антология – От Талес до Дерида, Изд. “Анубис”, София, 2001. 

5. McGreal, Ian P. Great Thinkers of the Western World, Изд. “Harper Collins Publishers”, New York, 1992. 

6. Гордер, Ю. Светът на Софи, Изд. “Дамян Яков”, София, 2005.

7. Кратък философски речник, Изд. БКП, София, 1953. 

*Любопитни философски есета, интересни социални теми с философски подтекст, разработки по философия или просто интересни факти, свързани с философията можете да пращате на elza.todorova@gmail.com. Те могат да намерят място тук, подписани с Вашето име.


КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
Анонимен    10 Юни 2008 / 15:32  

От Георги
Научих нещо ново, което ми помата да вникна в протестанския морал, като начин на поведение и живот. Просто от чисто любопитство се интересувам, защо тази част на Европа, която е прегърнала идейнте на Калвин, Лутер, Цвингли и други живее в такова благоденствие. Благодаря ти.
Анонимен    21 Декември 2008 / 15:09  

:)
правя курсова за "критиката",самата работа с текаста с убийствена..трябва си да четеш и малко по-различна литерарура
philosophy    8 Март 2009 / 18:53  

Предупреждавам,
че разработката съдържа някои неточности, които не съм успяла да коригирам!
Анонимен    1 Май 2009 / 15:42  

:)
Много ясно написана и добре формулирана разработка:) браво!
Анонимен    18 Декември 2009 / 11:48  

от Петър Кърджилов
трансцендентален се пише с 4 'н'! :)
Анонимен    10 Януари 2010 / 16:03  

грешка
Само с 3 "н"-та е трансцедентален!

ДОБАВИ КОМЕНТАР
Заглавие:
Коментар:
Код*: Ако си човек, а не робот, въведи посочения код, за да изпратиш коментара си успешно.






БЪРЗИ ВРЪЗКИ:

Красота и Здраве

Любопитни новини

Блогът на Ванката

Снимки

ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕН
Име: Елза
Фамилия: Тодорова
Пол: Жена
Град: София
Възраст: 27
Дата на регистрация: 14 Февруари 2008
ЗА МОЯ БЛОГ
Автор: Елза
Дата на създаване: 14 Февруари 2008 / 16:19
Категория: Спорт, Наука, История, Политика, Новини, Компютри и Интернет, Екология, Глобалното затопляне, Любопитно, Технологии, Бизнес, Здраве, Музика, Лични, Арт, Други, Пътешествие, Хоби и развлечения, Медии, Смях,
Прочетен: 2062168
Коментари: 1003
Последна промяна: 28 Май 2012 / 22:34
НАЙ-ЧЕТЕНИ В Log.bg
1.    zdrave (12717886)
2.    chrisbrown (5960610)
3.    nmrp (5035348)
4.    Vankata (2987371)
5.    kjelqzkov (2548820)
6.    fen (2173259)
7.    philosophy (2062168)
8.    misterii (1842139)
9.    IvayloSlavkov (1711323)
10.    zabavlqvaise (1382066)