Хегел в немската класика

22 Октомври 2008 / 12:38  |  Автор: philosophy  |   | Категория: Наука  | Рубрики: Философски опити
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) е немски философ. Заедно с Кант, Шелинг и Фихте, той е сред основните представители на немската класическа философия. Хегеловата философска система се определя като абсолютен идеализъм. Като едни от най-значимите заглавия във философското му наследство се отличават „Феноменология на духа” и „Науката логика”. 

         Преходът между философията на Хегел и философията на Шелинг може да се представи като възход на обективисткото философстване в абсолютното философстване, разбирано като наукоучение. Хегеловата философия намира неговия най-последователен изказ в абсолютната философия, в абсолютната философска система. Хегел възпроизвежда идеята на Фихте за философията като наукоучение и идеята на Шелинг за обективистко философстване, но за разлика от тях двамата търси и намира логическия израз на тези две глобални философски идеи. Практически това е завършекът на логосната европейска философия. Според Хегел истината има идеално съществуване само и единствено в понятието. Той реставрира класическия рационалистически принцип за тъждество на мислене и битие. По този начин търси възможност за преодоляване на дилемите на трансценденталната философия, която в лицето на Кант разкъсва разума, а в лицето на Шелинг търси израз на тъждеството на Аза в неясната стихия на гения. 

         В ранната си философия („Феноменология на духа” и „Науката логика”) Хегел постига тъждеството на гносеология, логика и онтология. В системната му форма това тъждество е идеалът на европейската логосна философия. 

         Хегел нарича обекта и субекта като цяло Абсолют, който се сморазглежда, самодопълва – това е абсолютният дух. Хегеловата система завършва с абсолютната идея. 

         Хегел разделя логиката на три части, като дели всички понятия за битието на две учения и ги нарича обективна логика (1. учение за битието; 2. учение за същността; 3. учение за понятието) и субективна логика. 

        Хегел не се съгласява със субективни идеалисти като Бъркли, който твърди, че нещата съществуват само ако са осъзнати от човешкия или божествения „разум”. Не се съгласява и с предшественика си Кант, с когото има много общо – в това, че според него нещата, които познаваме, в противоположност на непознаваемите неща, са съставени като обекти чрез функционирането на нашия ум. Нещата наистина съществуват независимо от нашето знание или опит за тях, възразява Хегел на Бъркли. В противоположност на разликата, която прави Кант между „осезаемия” свят на познатите обекти и „ноуменалния” свят на непознатите неща в себе си, Хегел твърди, че светът на познатите неща е истинският свят: когато го познаваме или знаем за него от опит, това, което е – независимо дали е камък, дърво, куче, човек или Бог в смисъл на Абсолют, който показват всички ограничени същества – наистина съществува. 

        Ако светът е познаваем за нас, тъй като познанието е действие на мисленето и тъй като мисленето има свои вътрешни принципи и концепции – фундаменталният характер на този свят трябва да бъде такъв, какъвто ние по необходимост (логически и валидно) мислим или разбираме, че представлява той. Тъй като нашето мислене по необходимост мисли или разбира, че това е светът, това, „което е”, трябва да бъде такова, че чрез „извеждане” в логическа наука на необходимите форми и самоопределителите на мисълта”, ние същевременно достигаме до познание за фундаменталния характер или до смисъла на всичко, което съществува. „Това, което е, е разумът” според Хегел – нашето субективно разсъждение създава или улавя „разума, който е в света”. „Идеята”, „Абсолютът”, „Бог” – това за Хегел е фундаменталният характер на това, „което е”, и ние го наричаме „Идеята” или „разумът”, за да изтъкнем, че нашето познание за него е получено посредством познаването на принципите и концепциите на логиката, „логическата Идея”. 

*Любопитни философски есета, интересни социални теми с философски подтекст, разработки по философия или просто интересни факти, свързани с философията можете да пращате на elza.todorova@gmail.com. Те могат да намерят място тук, подписани с Вашето име.





КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
fen    23 Октомври 2008 / 07:37  


Признавам си, тежката артилерия на Хегел бе недолюбвана от моята особа, поради големите изисквания от страна на същия:)
Анонимен    17 Март 2010 / 14:58  

hegel
Edinstveniat chovek, koito MOJE da nauchi drugite da misliat. Ako NE razberete Hegel, nqma da razberete razvitiro na logosnata filosofia i problemite na sledHegelovata filosofia ili 19 i 20 vek. NAI-DOBRIAT, t.e. edinstveniat Filosof...
Анонимен    26 Май 2010 / 21:02  

да,
но най-добрият литератор, а не философ. аман от дръндоризмите на континенталната "философия".
Анонимен    2 Декември 2011 / 00:46  

soni
To horata dobre sa mislili no za kogo dheska vsi4ki sa Filosofi bez Misul vseki gleda da poly4i nesto na gotovo dobre 4e ima saitove ina4e sme si jiv zeqn.

ДОБАВИ КОМЕНТАР
Заглавие:
Коментар:
Код*: Ако си човек, а не робот, въведи посочения код, за да изпратиш коментара си успешно.






БЪРЗИ ВРЪЗКИ:

Красота и Здраве

Любопитни новини

Блогът на Ванката

Снимки

ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕН
Име: Елза
Фамилия: Тодорова
Пол: Жена
Град: София
Възраст: 28
Дата на регистрация: 14 Февруари 2008
ЗА МОЯ БЛОГ
Автор: Елза
Дата на създаване: 14 Февруари 2008 / 16:19
Категория: Спорт, Наука, История, Политика, Новини, Компютри и Интернет, Екология, Глобалното затопляне, Любопитно, Технологии, Бизнес, Здраве, Музика, Лични, Арт, Други, Пътешествие, Хоби и развлечения, Медии, Смях,
Прочетен: 2175271
Коментари: 1019
Последна промяна: 28 Май 2012 / 22:34
НАЙ-ЧЕТЕНИ В Log.bg
1.    zdrave (13286252)
2.    chrisbrown (6315734)
3.    nmrp (5476005)
4.    Vankata (3219486)
5.    kjelqzkov (2697929)
6.    fen (2319137)
7.    philosophy (2175271)
8.    misterii (1936785)
9.    IvayloSlavkov (1761269)
10.    zabavlqvaise (1476244)